Пушещото пони

автор: 

Любовта на Ройс Глейдър към марката Ford се заражда още в детските му години. В началото на 60-те години в Северна Дакота било традиционно, когато момче достигне определена възраст, да бъде обучено в принципите на работа по автомобили на Ford и Chevrolet. Младежът научавал, че двигателят на Ford бил по-малък и лек, но имал отлична мощност и по тази причина бил по-ефективен. Показвали му какво прави колата по-безопасна за шофиране и как да я направи по-бърза. Да, може би е имало малко пристрастия, но ползата е ясна - Ройс обиква автомобилите и те стават част от живота му.

Години по-късно, когато Ройс вече имал семейство и цъфтящ бизнес, той имал няколко реставрирани Ford-а от 20-те и 30-те. Точно любовта към Ford-овете тласнала 61-годишния ни герой към създаването на един от най-хубавите Mustang автомобили от 66-та година. Що се отнася до името на колата, Ройс твърди, че е дело на баща му, който наричал конете "Oats Burners" (това са коне, хранени само на овес). Ройс искал да използва това наименование, но никой не го бил чувал и не звучало толкова добре, колкото "Smokin Oats".

Старият кон започва трансформацията си през 2009 г., когато Ройс купува купето и няколко кашона с части. Общата му работа с Ерик Перат от Pinkee's Rod Shop дала като резултат точно тази визия, която искал Ройс. Двамата работили и по предишни проекти и били сигурни в качествата на завършения проект. Те искали агресивен, но контролируем автомобил, подходящ за автокрос състезания.

Разбира се, всяка добра кола има интересна история и тази не е изключение. Началото на модификациите по колата започват в началото на 70-те, когато бива разпарчетосана, а после продадена на шофьор от UPS, после на трети човек, който накрая я продава на Ройс.

С развитието на проекта Ройс не откъснал поглед от колата и взел дейно участие. "Отделих сигурно над 2000 часа от собственото си време, работейки върху дизайна. Той си направил от MDF (рециклирана дървесина) формите около стоповете и после ги пратил при Майк Къртис, който ги измерил и изработил от метал. Ройс успял да уцели разстоянието между елементите на стоповете като на модела от 69-та, за да може да ползва LED светлини за Mustang '69 с лещите от '66. От Pinkee's деликатно разделят задната броня и ползвали краищата й, за да обградят регистрационната табела. Новите оформления не се ограничили до задницата. Предният капак бил ръчно изработен със специфичните си въздуховоди. Като победител на престижната награда Ridler екипът на Pinkee's знае, че точно тези фини детайли издигат класата на автомобила на световно ниво.

Подковите на стария кон са дело на Майк Къртис, чието включване в проекта било резултат от няколко предишни сътрудничества, които осигурили едно приятелство и взаимно уважение. Дизайнът на ретро джантите е заимстван от ретро дизайна MINI-lite и Ройс разказва колко труд е хвърлил в изработката им. "Не можеш просто да вземеш една 15-ка джанта и да я разтеглиш на 18". Просто не изглежда правилно. За това добавихме малко детайли, с които спиците изглеждали така, както екипът искал."

Ройс искал интериорът да бъде уникален и опростен, без да бъде спартански или клише. Подобни изисквания налагат присъединяването на специалиста по тапициране Пи-Джейс от Auto Upholstery. На мястото на типичните изцяло кожени седалки, Пи-Джейс използва плат за покрив на кабриолет. "Седалките са от BMW M-серия и исках да имат същите гънки като на оригиналния Mustang, но държах материалът да изглежда по-модерно." При толкова труд, вложен в тези детайли, е лесно да не забележиш старателно скритата аудио система. "Трудно се намира радио, което да е нещо различно от черен правоъгълник и съчетаването му с уникален интериор е проблем. За това плейърът е скрит в таблото, а бутоните му са изнесени в един джоб от страни на конзолата.

В предишния си вариант този "Oats Burner" имал измервателни уреди като на Ford GT40. Обикаляйки по авто изложения Пи-Джейс се влюбил в жълтия оборотомер на едно Ferrari. Той навил Ройс да направят тази последна модификация и тя се оказала завършващият щрих на уникалния салон.

За да се задържи понито на пътеката, Ройс обръща внимание на страничното сцепление. Намирането на нужните части не било лесно, понеже по това време имало много части за Camaro, но не и за Mustang. Най-накрая търсенето достига до Крис Алстън от Total Control Products. Ройс добавя още една стабилизираща щанга между предницата и задницата, което изравнява поведението на окачването с това на съвременните сериозни машини. За още по-приятно шофиране се подсилва помпата на хидравликата.
Вместо само овес (oats), 7-литровият 427 Windsor от Smeding Performance добавя и малко боб в сместа. Двигателят от тип small-block изглежда старинно, но е модерен отвътре. Инжекторната система от Eight stack се комбинира с EFI софтуера на Dynatek. Използва се и MSD разпределителна бобина, която осигурява не само отлично синхронизирани детонации, но и “казва” на EFI-то, кога да впръска повече овесен сок в голямото хранилище.
Ройс остава очарован от походката на новото му конче. "Никога не съм карал нещо толкова умопобъркано като тази кола. Старите Mustang-и бяха доста паянтови, което ги прави трудна основа за проект като този, но ако се модифицират правилно, се превръщат в много леки и пъргави коли. След допълнителното усилване на шасито колата се чувства сякаш няма никаква инерция. Двигателят е толкова пъти по-мощен, от колкото е нужен на такава кола, че като настъпиш педала се чувстваш като на дъска с ракета отзад.

Технически данни: 
ДВИГАТЕЛ
Обем, куб. см6998
Мощност, к.с.465
- при, об/мин5700
Въртящ момент, Нм460
ТРАНСМИСИЯ
Скоростна кутия Tremec
TKO 600 с B&M Shifter
ХОДОВА ЧАСТ
Окачване
Пружини с амортисьори TCP System
Джанти
Поръчкови 17-ки и 18-ки Curtis Speed
Гуми
Michelin 235/35 R17 отпред и 275/35 R18 отзад
ИНТЕРИОР
Седалки Sparco Monza
Оборотомер TRB
Волан Sparco

Коментирай