LEXUS ES 300h

Прецизен и ексцентричен

Като самурай, който свири джаз с катаната

Отдавна ми се искаше да помириша девствен японски автомобил от висок клас.
Да му разгледам порите.

„Да знам поне на вид какви са – есенни
или раздвижени от млади пориви.“

Да остана насаме с него. Да затворя очи и да си представя кротката работилничка в Мияука, област Фукуока. Където се синтезират Лексуси. Да R.E.M.-нат очичките ми какво правят и струват по цял ден и цяла нощ калфа роботите. Как се закачат срамежливо, по японски, на работното място. Как си шушукат за новия модел роборъка, която правела чудеса.

Кроткият ми автомобилен път започна със Subaru Impreza.
Най-слабото евър – 1.6 GL. С 90 побеснели от анемия коне.

От толкова магЪрене и балкански доработки* то нямаше представа къде се намира и със сигурност беше загубило представа за корените си. Само няколкото лепенки, по-устойчиви от метална табелка, го насочваха към онзи далечен и изолиран остров, където все още успяват да правят автомобилите по особен начин. Поне във високия клас. И да не се предават съвсем на planned obsolescence-a (опит за превод в ефир – програмираната атрофия), който пък от своя страна е само едно цвете от букета с филтри, през които минава всеки съвременен автомобил. Без Koenigsegg и Pagani.

Моето балкансубару ме впечатляваше с приятния fit and finish на интериора, а разбиращите механици – със задното си окачване. Но беше далеч от това да бъде телепортатор, shortcut до Япония, някакъв ограничен soundscape или dactilscape на тази червена точка, лепната на земното кълбо.

И дойде моментът за disclaimer-а. Това не е ревю, предраги читателю.
Това е автомобилно есе, чийто повод и уютен домакин е LEXUS ES 300h.
Ще поразтеглим локума към началото на бранда Lexus. Ще споделим туй-онуй от статистическите изследвания, които се правят за автомобили с марката Lexus. Под звуците на приятен диск с джаз, забравен или оставен нарочно, за пълно изживяване, на автомобила. В един момент ще се появи самурай. Под формата на Пришълеца.

Дай Боже да прочетем/видим ревю като на чичо ви Джон Къдоуган или пък Задника Кристофър и в България. Ревю, което да разсича като самурайски меч, без да се интересува от мнението на бранд мениджъра. Ревю, което обогатява читателя и му поднася възможно най-пълна картинка за това какъв е този автомобил пред него,
във всички възможни измерения, които въображението на автора може да разлисти. Ревю, което пъха в устичката на читателя down to Earth хапче, нещо като бульон Трезве, ама в текстови вариант.

Let’s go back to the rock. And see it at four forty.

Годината е 1989-а. Плъзгате се с вашия 500 SEL по някой interstate в Америка и доизшмърквате от междупръстието на 80-арското Марго Роби каквото е останало, защото, казват, криза се задава. И трябва да се пести. В този момент ви подминава нещо, което прилича на вашето мерцедуче, ама по-готино. Разработвано близо 10 години. Като следващата (тогава) S класа, но по време на обедните почивки не е имало биричка. Нито саке. Защото не е имало обедни почивки. Най-много някой служител да е шмръкнал нещичко, за да продължи да бачка и тази нощ. И така, брандът Lexus се поява, за да вкара един антикартелен ъпъркът на немското дуо – BMW и Mercedes-Benz. По това време Audi нямат реален contender във високия клас. Cadillac и Lincoln продължават да правят римски храмове вместо автомобили. Немощни и с нископрелитаща надеждност.

Toyota създават Lexus, както се прави по японски. Както се изработва самурайски меч. Бавно и напоително. Няколко поколения мечосъздатели бият по сплавта, за да може след това с един срез всичко да приключва. Няма нужда да казвам, че Lexus LS400 сцепва в пазарно отношение. По това време съдбата на Пурата е изпушена и тя гори към своя край. В Mercedes харчат якото пари също в дългогодишна разработка – W140, която ще потъне кротко в продажбено отношение. И ще отвори пътя за W220-ки с антикорозионно покритие по-тънко от геллака на първата срещната първолачка. Иронията на автомобилният свят. Макар да е нещо като втора класа S класа, W220 се продава повече от W140. Имайки предвид че в нея се инвестират в пъти по-малко средства, то тя носи и в пъти повече пара. Но нека да пролеем сълза за Мерцедес друг път.

От тогава досега Lexus е лидер по един много ценен параметър: customer retention.
За това голяма роля играят и представителствата, но и традиционно високото място по надеждност. Това, разбира се, има и обратна страна. Когато хората остават с един и същ бранд, в един момент те остаряват. И съответно влачат имиджа на марката към неапетитни години. Lexus е с по-висока средна възраст на собственика спрямо MB, BMW, Audi и Infiniti (нека да ги споменем, докато ги има). Японецът така и не се научи. Кoгато правиш прекалено добър продукт, ти просто убиваш пазара.
За щастие пазарът на луксозни седани не е същият като за домашни електроуреди. Но и на пазара на луксозни седани има все още място за нещо като рационален избор. Проучванията на JDPower сочат, че Lexus ES се избира най-вече заради надежност и заради ниските разходи за поддръжка – нещо, с което никой друг във премиум сегмента не може да се похвали. Хихи. В зрелите пазари клиентите на Lexus категорично не са attention seeking extroverts, особено в сравнение със средния процент на такива натури в този сегмент. Затова нека не се заблуждаваме по външния вид. Макар Зоро да се е подписвал върху фаровете, тази кола се купува от улегнали, на крачка от това да бъдат окончателно легнали, хора.

И макар дизайнът да е див,
колата е послушна като самурай на вярна служба при господаря си.

С нея беше направено всичко. От highway cruising до плащане на борчове в Овча купел. Комбинирано с овчакупелско каране и тестване на музикалната уредба.
Тук ли е моментът да кажа, че колата има активен noise cancellation? Тук ли е моментът да кажа, че той влиза в „екстрите“ на базовия вариант? Тук ли е моментът да кажа, че аудиосистемата разгъва автоматично сгънатите в някакви долнопробни формати песнички? Това къде го има по Западния свят? Нийде. Колата изпълнява командите без никаква драма и въпреки всевъзможното каране консумацията накрая беше нещо от сорта на 7,6 л/100 км. 

Ясно е, че в базов, та дори и във F Sport вариант, този автомобил обича да те вози, а не да го яздиш. Ето защо и дискът с джаз компилация беше най-слушаното нещо. Lexus 300h е завръщане към времето, ако е имало някога такова, когато луксозният автомобил е за интроверти. Средство за придвижване, както всеки друг автомобил, но средство за придвижване, което те кара да забравиш за него и да влезеш в медитативен режим. Когато го карах сам, мисълта ми се рееше в саксофонена мъгла и в ритъм отсечен се люлееха на негърките тръпните бедра.

Именно заради това медитативно състояние, ми отне известно време, за да декодирам Лексуса.

Докато дръжката за отваряне на вратата отвътре не проряза съзнанието ми от вътре навън. Тя приличаше на драконов нокът. Огледах се. И сякаш покритите части с кожа в интериора на Лексуса рисуваха живо същество. Ала Гигер. Полумашина. Дадох си сметка за нова интерпретация на решетката отпред. Видях в нея устата на Хищника. Знам, че Гигер е Създател на Пришълеца, спокс. Биомеханиката е подобна. Отново погледах двете рогца над кормилото. В интериора на автомобила има послание. Като татуиран гръб на гейша под строго завързаното кимоно. Послание, което е в унисон с хора, които на външен вид вдъхват респект, но със сигурност ще се напишкаш, ако поостанеш в тъмното на умовете им.

За да чуеш това послание, колата има активен noise cancellation, съчетан със звукоизолиращи стъкла. Да, Лeксусът е тих. Прекрасен начин да се разходиш из кварталните улички, сякаш си попаднал в ням филм. Толкова е тихо. Вдлъбнато тихо. Защото обикновено минаваш оттам и чуваш какво ли не. Но този път чуваш само ел. двигателя. Лекичко. Звукът е подобен на транпортните средства от Стар Ворс.

Да. Японците все още го могат. В представителния клас, в който всички са се превърнали във фосили на самите себе си. Уголемяват решетките си, докато не превърнат злобната муцуна в миловиден бобър или се притесняват да барнат решетката, сякаш ще развалят някаква бяла магия за продажби. За Mercedes не коментирам, с триизмерната решетка, която излиза от предната повърхност за мен мяза на морски слон.

Японците (защото етнически са само японци) влизат в този сегмент и избухват по японски. Тихичко и болно.

Вкарват в стандартното ниво на оборудване неща, които при другите производители си доплащаш. Вкарват биомеханичен език в интериора и в същото време този интериор е като плюшено мече, което бива съсипвано последователно, „на чеверме“, от синовете на Шишо Бакшишо – меко на пипане и не издава звуци unless you want to.

Отдъхвам си спокоен. Засега. Има ексцентричен прочит на луксозния автомобил, който да е жизнен на пазара (дори през 2017-а предишният Lexus ES пред пенсия надпродава Е класата в САЩ в нейната втора година на производство, Damn).

 

TЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

ЗАДВИЖВАЩА ТЕХНОЛОГИЯ –
БЕНЗИН-ЕЛЕКТРИЧЕСКИ САМОЗАРЯДЕН ПЪЛЕН ХИБРИД

Обем, куб. см (на бензиновия двигател): 2487
Макс. мощност, к.с. (системна): 178
Макс. мощност на ел. мотор: 120
Макс. мощност (системна): 218
Въртящ момент, Нм ел. мотор: 202
Въртящ момент, Hм, бензинов двигател: 221
Въртящ момент, Hм системен: 350

ТРАНСМИСИЯ
Автоматична, безстепенна, хибридна 

ХОДОВА ЧАСТ
Спирачки
- отпред вентилирани дискове
- отзад дискове
Гуми и джанти
- отпред/отзад 215/55 R17

ГАБАРИТИ
Дължина, мм: 4975
Широчина, мм: 2117
Височина, мм: 1445
Междуосие, мм: 2870
Маса, кг: 1680-1740
Резервоар, л: 50
Обем багажник, л: 343

ДИНАМИКА
Макс. скорост, км/ч: 180
0-100, сек.: 8,9

РАЗХОД, Л/100 КМ
- комбиниран: 4,4
CO2, г/км: 100

ЦЕНА, С ДДС
97 950 лв.

 

Коментирай